I. Святата Библия

Изход 24:4; Второзаконие 4:1-2; 17:19; Исус Навиев 8:34; Псалми 19:7-10; 119:11,89,105,140; Исая 34:16; 40:8; Йеремия 15:16; 36:1-32; Матей 5:17-18; 22:29; Лука 21:33; 24:44-46; Йоан 5:39; 16:13-15; 17:17; Деяния на апостолите 2:16ff.; 17:11; Римляни 15:4; 16:25-26; Второ Тимотей 3:15-17; Евреи 1:1-2; 4:12; Първи Петър 1:25; Втори Петър 1:19-21. 

II. Бог

Има един и само един жив и истински Бог.  Той притежава висш интелект, духовен, и личен Бог.  Той е създателят, изкупителят и царя на вселената.  Той е безкраен в святост и е перфектен.  Той е всемогъщ, всезнаещ и е над всичко, включително място и време.  Ние му дължим нашата най-голяма любов, уважение и покорство.  Вечният Бог е изразен на човека като Отец, Син и Святя Дух; всеки от тях има различни качества и различна природа.

1. A. Бог Баща

   

   
   

2. Бог като Отец управлява над своята вселена, над Неговите създания и над човешката история.  Той е всемогъщ, всезнаещ и е любов.  Бог е баща на всички, които стават божии чада чрез вяра в Исус Христос.
   

3. Битие 1:1; 2:7; Изход 3:14; 6:2-3; 15:11ff.; 20:1ff.; Левит 22:2; Второзаконие 6:4; 32:6; 1 Летописи 29:10; Псалми 19:1-3; Исая 43:3,15; 64:8; Еремия 10:10; 17:13; Матей 6:9ff.; 7:11; 23:9; 28:19; Марк 1:9-11; Йоан 4:24; 5:26; 14:6-13; 17:1-8; Деяния на Апостолите 1:7; Римлите 8:14-15; 1 Коринтяни 8:6; Галатяни 4:6; Ефесяни 4:6; Колосяни 1:15; 1 Тимотей 1:17; Евреи 11:6; 12:9; 1 Петър 1:17; 1 Йоан 5:7
   

4. B. Бог Син
   

5. 

   Исус Христос е вечният Син на Бог.  Той е бил заченат от Святия Дух и е роден от Дева Мария. Исус перфектно живее в божията воля, въпреки че живее в човешка природа. Той е сто процента човек и също така сто процента Бог. Той е бил перфектен и безгрешен. Исус се подчинява на Бог дори до смъртта си и се превръща в жертва за нашите грехове. Той е възкресен от смърт с ново тяло и се появява на неговите ученици и на много други.  Той се възкачва на небето и сега стои отдясно на Бога, където е наш посредник.  Скоро ще се завърне в сила и слава да осъди света и да завърши своята работа на изкупление. Сега той живее във всички истински вярващи като пътя и истината и живота.
   

6. Битие 18:1ff.; Псалми 2:7ff.; 110:1ff.; Исая 7:14; 53; Матей 1:18-23; 3:17; 8:29; 11:27; 14:33; 16:16,27; 17:5; 27; 28:1-6,19; Марк 1:1; 3:11; Лука 1:35; 4:41; 22:70; 24:46; Йоан 1:1-18,29; 10:30,38; 11:25-27; 12:44-50; 14:7-11; 16:15-16,28; 17:1-5, 21-22; 20:1-20,28; Acts 1:9; 2:22-24; 7:55-56; 9:4-5,20; Римляни 1:3-4; 3:23-26; 5:6-21; 8:1-3,34; 10:4; 1 Коринтяни 1:30; 2:2; 8:6; 15:1-8,24-28; 2 Коринтяни 5:19-21; 8:9; Галатяни 4:4-5; Ефесяни 1:20; 3:11; 4:7-10; Филипяни 2:5-11; Колосяни 1:13-22; 2:9; 1 Солунци 4:14-18; 1 Тимотей 2:5-6; 3:16; Тит 2:13-14; Евреи 1:1-3; 4:14-15; 7:14-28; 9:12-15,24-28; 12:2; 13:8; 1 Петър 2:21-25; 3:22; 1 Йоан 1:7-9; 3:2; 4:14-15; 5:9; 2 Йоан 7-9; Откровение 1:13-16; 5:9-14; 12:10-11; 13:8; 19:16.
   

7. C. Бог Святия Дух
   

8. Святия Дух е духът на Бог, той е изцяло божествен.  Той е вдъхновил святите, мъже написали библията.

   

     Чрез просветление Той помогнал на хората да разберат истината.  Той издига Христос.  Той изобличава човека за грях, и съд, и го води към праведност. Той извиква хората при Спасителя, и в следствие на това те се обновяват. От момента на обновяване Той кръщава всеки вярващ в тялото на Христос.  Той оформя християнския характер, утешава вярващите и им дава духовен дар, за да служат на Бог в Неговата църква.  Неговото присъствие в християнина е гаранция за това, че Бог иска да го доведе до положение да е като Христос.  Той просвещава и дава сила на вярващия и на църквата в хваление, евангелизация, и служение.  Константна величина в новия завет е: Доказателство за това, че си пълен с Святия Дух, е говоренето на небесни езици.
   

9. Битие 1:2; Съдии 14:6; Йов 26:13; Пслами 51:11; 139:7ff.; Исая 61:1-3; Йоил 2:28-32; Матай 1:18; 3:16; 4:1; 12:28-32; 28:19; Марк 1:10,12; Лука 1:35; 4:1,18-19; 11:13; 12:12; 24:49; Йоан 4:24; 14:16-17,26; 15:26; 16:7-14; Деяния на Апостолите 1:8; 2:1-4,38; 4:31; 5:3; 6:3; 7:55; 8:17,39; 10:44; 13:2; 15:28; 16:6; 19:1-6; Римляни 8:9-11,14-16,26-27; 1 Коринтяни 2:10-14; 3:16; 12:3-11,13; Галатяни 4:6; Ефесяни 1:13-14; 4:30; 5:18; 1 Солунци 5:19; 1 Тимотей 3:16; 4:1; 2 Тимотей 1:14; 3:16; Евреи 9:8,14; 2 Петър 1:21; 1 4:13; 5:6-7; Откровение 1:10; 22:17.
   

III. Човекът

Битие1:26-30; 2:5,7,18-22; 3; 9:6; Псалми 1; 8:3-6; 32:1-5; 51:5; Исая 6:5; Еремия 17:5; Матей 16:26; Acts 17:26-31; Римляни 1:19-32; 3:10-18,23; 5:6,12,19; 6:6; 7:14-25; 8:14-18,29; 1 Коринтяни1:21-31; 15:19,21-22; Ефесяни 2:1-22; Колосяни 1:21-22; 3:9-11.

IV. Спасението

Спасението влючва изкуплението на човека като цяло, и е дар за всеки, който приеме Исус Христос като Господ и Спасител, който с кръвта си завинаги изкупи вярващите.  Ако разгледаме в най-общ смисъл спасението, то е:  обновление, оправдание, очистване, и прославяне.  Не може да има спасение без лична вяра в Исус Христос като Бог.

1. A. Обновление, или новорождение (Йоан 3:3), е работа на Божията благодат, където вярващите стават нови създания в Исус Христос.  Това е промяна на сърцето, водеща чрез Святия Дъх до изобличение за грях, на което грешника откликва и се покайва пред Бог с вяра в Исус Христос.  Покаянието и вярата са неразделни преживявания на благодат.
   

2. Покаянието е искрено обръщане от греха към Бога.  Вярата е приемане на Исус Христос и изцяло отдаване не Него като Господ и Спасител.
   

3. B. Чрез оправданието Бог показва милост и прощава на тези, които се покаят и повярват в Христос и това е принцип на неговата святост.  Оправдаването довежда вярващия до взаимоотношения на мир и предразполага Бог. 
   

4. C. Очистването е преживяване, започващо с обновяване, чрез което вярващия е отделен за Божията цел, където може да прогресира в морално и духовно естество чрез присъствието и силата на Святия Дух, живеещ в него.  Ако си новороден, трябва да продължаваш да растеж в благодат.
   

5. D. Прославянето е кулминацията на спасението и последно благословение на изкуплението.
   

6. Битие 3:15; Изход 3:14-17; 6:2-8; Матей 1:21; 4:17; 16:21-26; 27:22-28:6; Лука 1:68-69; 2:28-32; Йоан 1:11-14,29; 3:3-21,36; 5:24; 10:9,28-29; 15:1-16; 17:17; Деяния на Апостолите 2:21; 4:12; 15:11; 16:30-31; 17:30-31; 20:32; Римляни 1:16-18; 2:4; 3:23-25; 4:3; 5:8-10; 6:1-23; 8:1-18,29-39; 10:9-10,13; 13:11-14; 1 Коринтяни 1:18,30; 6:19-20; 15:10; 2 Коринтяни 5:17-20; Галатяни 2:20; 3:13; 5:22-25; 6:15; Ефесяни 1:7; 2:8-22; 4:11-16; Филипяни 2:12-13; Колосяни 1:9-22; 3:1ff.; 1 Солунци 5:23-24; 2 Тимотей 1:12; Тит 2:11-14;  Евреи  2:1-3; 5:8-9; 9:24-28; 11:1-12:8,14; Яков 2:14-26; 1 Петър 1:2-23; 1 Иоан 1:6-2:11; Откровение 3:20; 21:1-22:5.
   

V. Църквата

Новозаветната църква на Господ Исус Христос е местно събрание на вярващи. Oбединява ги тяхната вяра в евангелието, и те следват Божия закон.  Бог им е дал право да проповядват евангелието по целия свят.  Всички вярващи работят под властта на Бог.  Всеки такъв вярващ е отговорен пред Христос.  Мъже и жени имат служение в църквата, но позцията Пастор е огрничена само за мъже, както е казано в библията.

Новия Завет говори също за църквата като за тяло на Христос. Това включва изкуплението на всяко поколение, вярващи от всяко племе, всеки език, и всяка нация.  “Ще  построя църквата си и портите на ада няма да й устоят.”

Матей 16:15-19; 18:15-20; Деянияа на Апостолите 2:41-42,47; 5:11-14; 6:3-6; 13:1-3; 14:23,27; 15:1-30; 16:5; 20:28; Римляни 1:7; 1 Коринтяни 1:2; 3:16; 5:4-5; 7:17; 9:13-14; 12; Ефесяни 1:22-23; 2:19-22; 3:8-11,21; 5:22-32; Филипяни 1:1; Колосяни 1:18; 1 Тимотей 2:9-14; 3:1-15; 4:14; Евреи 11:39-40; 1 Пертър 5:1-4; Откровение 2-3; 21:2-3.

VI. Водно кръщение и Господна Вечеря

Християнското водно кръщение е пълно потапяне на вярващия във вода, в името на Отец, Син, и Святия Дух.  Това е действие на покорство, което е символ за вярващия за смъртта и възкресението на Спасителя, и смъртта на греха и възкресението за нов живот с Христос.  Това е свидетелството на вярващия и е окончателното възкресение от мъртвите.  Водното кръщение е външен израз на вътрешното убеждение на вярващия.  С пълното си потапяне във водата казваш на света, че старата ти и грешна природа е мъртва, и новата е възкресена. 

Господнята Вечеря е символично действие на покорство, с който хората в църквата чрез поделяне на хляба и виното, си спомнят за смъртта на Изкупителя и чакат неговото второ завръщане.

Матeй 3:13-17; 26:26-30; 28:19-20; Марк 1:9-11; 14:22-26; Лука 3:21-22; 22:19-20 Йоан 3:23; Деяния на Апостолите 2:41-42; 8:35-39; 16:30-33; 20:7; Римляни 6:3-5; 1 Коринтяни 10:16,21; 11:23-29; Колосяни 2:12.

VII. Божият Ден

Първият ден от седмицата по библейският стандарт – Неделя - е Божият ден.  Това е християнска традиция. Това е спомен за възкресението на Христос, и включва поклонение и преданост във, и извън църквата.  Всичко, което правиш през този ден, трябва да е с почит към Бог.

Изход 20:8-11; Матей 12:1-12; 28:1ff.; Марк 2:27-28; 16:1-7; Лука 24:1-3,33-36; Йоан 4:21-24; 20:1,19-28; Деяния на Апостолите 20:7; Римляни 14:5-10; I Коринтяни 16:1-2; Колосяни 2:16; 3:16; Откровение 1:10.

VIII. Царството

Божието Царство включва Неговия пълен суверинитет над вселената, и неговия авторитет и власт над човека, който иска да Го познава като цар.  Практически царството е място на спасението, където човек се доверява като дете на Исус и се обвързва с Него.  Християните трябва да се молят и да роботят за това, че да дойде Божието царство, и волята на Бог да бъде изпълнена.  Потенциала на царството ще е пълен когато Исус се върне и в края на тази епоха.

Битие 1:1; Исая  9:6-7; Еремия 23:5-6; Матей 3:2; 4:8-10,23; 12:25-28; 13:1-52; 25:31-46; 26:29; Марк 1:14-15; 9:1; Лука 4:43; 8:1; 9:2; 12:31-32; 17:20-21; 23:42; Йоан 3:3; 18:36; Деяния на Апостолите 1:6-7; 17:22-31; Римляни 5:17; 8:19; 1 Коринтяни 15:24-28; Колосяни 1:13; Евреи 11:10,16; 12:28; 1 Петър 2:4-10; 4:13; Откровение 1:6,9; 5:10; 11:15; 21-22.

IX. В заключение

Бог, в неговото време и в неговия начин ще доведе света до края.   Както Той обеща, Исус ще се върне лично, в слава на земята; мъртвите ще възкръснат, и Христос ще съди всеки човек в праведност.  Неправедните ще бъдат изпратени в Ада, място на вечно наказание.  Праведните ще имат възкресени и прославени тела, и ще приемат награда, и ще живеят вечно в небето с Бог.

Исая 2:4; 11:9; Матей 16:27; 18:8-9; 19:28; 24:27,30,36,44; 25:31-46; 26:64; Марк 8:38; 9:43-48; Лука 12:40,48; 16:19-26; 17:22-37; 21:27-28; Йоан 14:1-3; Деяния на Апостолите 1:11; 17:31; Римляни 14:10; 1 Коринтяни 4:5; 15:24-28,35-58; 2 Коринтяни 5:10; Филипяни 3:20-21; Колосяни 1:5; 3:4; 1 Солунци 4:14-18; 5:1ff.; 2 Солунци 1:7ff.; 2; 1 Тимотей 6:14; 2 Тимотей 4:1,8; Тит 2:13; Евреи 9:27-28; Яков 5:8; 2 Петър 3:7ff.; 1 Йоан 2:28; 3:2; Юда 14; Откровение 1:18; 3:11; 20:1-22:13.

X. Евангелизация, Основаване на Църкви, и Мисионерство

Дълг и привилегия на всеки последовател на Христос и на църквата е да се опитва да създава ученици във всички нации.  Новорождението на човешкия дъх чрез Божия Святи Дух означава зараждане на любов към другите.  Усилията на мисионерите изцяло почиват на духовната необходимост новозараждащия се живот и са изцяло подчинени на учението на Христос.  Нови църкви са основани в Америка и в света като част от голямата задача, която си поставя всяка местна църква.  Господ Исус Христос е заповядал да се проповядва евангелието на всички нации.  Дълг на всяко дете на Бог е да печели изгубените за Христос чрез думи на свидетелство, чрез християнски начин на живот и чрез всичко, което е в хармония с евангелието на Исус.

Genesis 12:1-3; Exodus 19:5-6; Isaiah 6:1-8; Matthew 9:37-38; 10:5-15; 13:18-30, 37-43; 16:19; 22:9-10; 24:14; 28:18-20; Luke 10:1-18; 24:46-53; John 14:11-12; 15:7-8,16; 17:15; 20:21; Acts 1:8; 2; 8:26-40; 10:42-48; 13:2-3; Romans 10:13-15; Ephesians 3:1-11; 1 Thessalonians 1:8; 2 Timothy 4:5; Hebrews 2:1-3; 11:39-12:2; 1 Peter 2:4-10; Revelation 22:17.

XI. Финанси

Бог е снабдител на всички благослвения, материални и духовни; всичко което имаме, е от Него.  И защото Бог ни е дал всичко, ние трябва с време, талант, и материално положение да помагаме на другите, и това да бъде за Божия слава.  Както е написано в Библията, християните трябва  предоставят това, с което разполагът, за Божието царство, и трябва да го правят със свободно сърце, системно, и щедро.  Десятъка е необходим за да бъдат осободени благословенията от Бог.

Битие 14:20; Левит 27:30-32; Второзаконие 8:18; Малахи  3:8-12; Матей 6:1-4,19-21; 19:21; 23:23; 25:14-29; Лука 12:16-21,42; 16:1-13; Деяния на Апостолите  2:44-47; 5:1-11; 17:24-25; 20:35; Римляни 6:6-22; 12:1-2; 1 Коринтяни 4:1-2; 6:19-20; 12; 16:1-4; 2 Коринтяни 8-9; 12:15; Флипяни 4:10-19; 1 Петър 1:18-19.

XII. Християните и техният живот в обществото

Дълг на Християнина е да търси волята на Бог за себе си е за обществото, в което живее.  Методите, които се използват за да се подобри обществото и да се доведе човек до праведност, могат да бъдат реални и от помощт само когато идват от обновен човек чрез спасителната благодат на Господ Исус Христос.  В духа на Христос християните трябва да са срещу:  разсизъм, всяка форма на скъперничество, егоизъм, всички форми на сексуална аморалност влючително прелюбодеяние, хомосексуалност и порнография.  Християните ценят високо човешкия живот, и за това са твърдо против аборта.  Всеки християнин трябва да се опитва да доведе обществото, в което живее, до принципите на праведността и истината и грижaта за хората.  За да има пълноценен християнски живот, християнина трябва да е готов да работи с всеки на добра воля, винаги да е внимателен да действа в духа на любов, без да компрометира Христос, и Неговата истина.

Изход 20:3-17; Левит 6:2-5; Второзакон 10:12; 27:17; Псалми 101:5; Михей 6:8; Захария 8:16; Матей 5:13-16,43-48; 22:36-40; 25:35; Марк 1:29-34; 2:3ff.; 10:21; Лука 4:18-21; 10:27-37; 20:25; Йоан 15:12; 17:15; 1Коринтяни  5:9-10; 6:1-7; 7:20-24; 10:23-11:1; Галатяни 3:26-28; Ефесияни 6:5-9; Колосяни 3:12-17; 1 Солунци 3:12;Филимон; Яков1:27; 2:8.

XIII. Семейството

Бог направи семейството с цел то да бъде основа на обществото. Бракът е съюз между мъж и жена, обвързани с обещание и дълг за цял живот.  Божият специален дар е да покаже съюза между Христос и неговата църква, и дава възможност на мъжът и жената да изградят основа на близки взаимоотношения в брака си, и така да създадат поколение по библейският стандарт.

Съпругът и съпругата са еднакво ценни в очите на Бог, защото и двамата са създадени по Негов образ.  Брачните взаимоотношения би трябвало да са преобраз на взаимоотношенията между Бог и хората Му.  Съпругът трябва да обича съпругата си, както Христос обича църквата.  Той е снабден от Бог с всичко необходимо, за да може да се грижи, да пази, и води семейството си.  Съпругата трябва да предаде себе си на лидерсвото на съпруга си, както църквата на Христос.

Децата от момента на появата си, са благословение и наследство от Бог.  Родителите трябва да бъдат пример за децата си каква точно е целта на Бог за брака.  Родителите трябва да възпитават децата си в духовни и морални цености и да ги водят в начин на живот, съобразен с библейските истини.  Децата трябва да почитат и да се покоряват на родителите си.

Битие 1:26-28; 2:15-25; 3:1-20; Изход 20:12; Второзакон 6:4-9; Исус Навиев 24:15; 1 Царе 1:26-28; Псалми 51:5; 78:1-8; 127; 128; 139:13-16; Притчи 1:8; 5:15-20; 6:20-22; 12:4; 13:24; 14:1; 17:6; 18:22; 22:6,15; 23:13-14; 24:3; 29:15,17; 31:10-31; Еклисиаст 4:9-12; 9:9; Малахи 2:14-16; Матей 5:31-32; 18:2-5; 19:3-9; Марк 10:6-12; Римляни 1:18-32; 1 Коринтяни 7:1-16; Ефесяни 5:21-33; 6:1-4; Колосяни 3:18-21; 1 Тимотей 5:8,14; 2 Тимотей 1:3-5; Тит 2:3-5; Евреи 13:4; 1 Петър 3:1-7.